Идиличната картинка на вечерящо семейство е основната цел на всяка телевизия. Националните такива ясно се фокусират и с фанатично упорство заливат аудиторията с леки забавленийца от типа на риалитата. И успяват в това си начинание. Няколко години след първия сезон на „Големият брат” риалитата властват в праймтайма, който преди тяхната поява се беше изместил след 22 ч. заради някога интересното „Шоу на Слави”, но сега се върна в изконната си територия именно между 20 и 22ч.

Изписаха се хиляди страници за риалитата у нас, някои хвалебствени, други унищожителни, но остават фактите – българите си ги гледат, псуват, че всичко е нагласено, но пак гледат. А най-лошо е – знаят, че нищо не зависи от тях, но пускат, ли пускат лелеяните от телевизиите есемеси. И пълнят джобовете на продуцентите, продаващи доза идиотизъм на имащи се за интелигиентни хора.

Българинът обича да се пъчи със своята интелигентност, сравнявайки се например с „тъпите” американци. Но по отношение на риалитата световната телевизионна аудитория показва повсевместен радушен прием на подобни формати: според изследване на „Нилсен Медиа Рисърч”, цитирано от Уикипедия, този тип предавания са 56% от всички американски телевизионни предавания и до 69% от телевизионните предавания по света. Иначе от редовните изследвания на българската аудитория риалити форматите убедително заемат челните места, като хегемонията им е нарядко нарушавана само от някоя среща на националния отбор по футбол.

Съвсем малките, някъде докъм 12-14 г. на практика не могат да отделят мнението си от това на родителите си и затова са част от твърдата зрителска аудитория на риалитата. Заради това постоянно влияние върху още крехката детска психика мнозинството от малчуганите заявява като своя бъдеща професия абсурдното "риалити звезда". Очевидно мисленето на огромна част от подрастващите е повлияно опасно и те вярват, че участие в подобно шоу ще им донесе известност и оттам лек и охолен живот.

При по-големите вече обаче има точно обратният ефект. Цялостно в България, според изследване на „Капитал”, има един микротренд от хора, които не гледат телевизия. Те са 2.6% от населението. На пръв поглед това е една пренебрежима част, но тенденцията към нарастване е ясно забележима. Благодарение на свободата на Интернет, младите все повече откриват, че там получават повече и по-качествено съдържание. Затова и риалитата в интернет обикновено са обект на критики и безпощадни коментари. Не става въпрос дали тези млади в мрежата са по-умни от тези, гледащи телевизия – по-скоро свободата на избор разширява кръгозора им и им дава нужния хоризонт на преценка на стойностното.

Някои автори дори причисляват гледането на риалити формати към леките наркотици. То води до сходно пристрастяване, приемано е като нещо нормално и незастрашаващо живота, но всъщност е опасно впримчващо, до момента, в който стане важна част от ежедневието. Тогава вече иначе страничният зрител посяга към телефона и праща заветния есемес, плащащ и осигуряващ си следващата доза от екранната дрога.

Промиването на мозъци тече с пълни сили и не са малко авторите като Ноам Чомски, които открито заявяват, че правителствата и корпорациите финансират и стимулират създаването на подобни предавания, за да манипулират масите. Възрастните хора, израстнали в социалистическите условия, са знаели, че това, което им поднася телевизията, не е винаги коректно, т.е. са имали естествено недоверие към официалните източници на информация и са търсели алтернативи. Бурният преход в последните години обаче създаде лъжливата фикция, че т.нар. демокрация е свободна от изкривявания и манипулации. По този начин приеманата информация от телевизията е приемана безкритично.

Това се отнася и за риалитата. Макар мнозина да декларират, че ги гледат с идеята, че всичко е нагласено, това не променя истинската постановка, че те всъщност са обсебени от случващото се.

Писателят Любомир Николов има една великолепна научнофантастична повест – „Червей под есенен вятър”, в която един подобен „риалити” герой осъзнава своята роля и започва да скита из различни имагинерни светове. Парадоксално е, че в съвременната действителност хората, взимащи участие в подобни предавания, не осъзнават функцията си на опитни животни, а сякаш напук на себе си, възпитанието и образованието си, се държат неадекватно. Друг е въпросът доколко това им поведение не е режисьорска манипулация, което вече говори за отношението на създателите на подобен род шоута към тяхната публика – лесна за влияние, която може да бъде насочвана с елементарен монтаж на кадри и подборка на събитията.

А българинът си гледа, ли гледа. Поглъща безкритично предлагания му материал, сърди се само когато часовете на реалитата по различните телевизии се засичат в люта битка, лишавайки го от възможността да ги след паралелно.

Едно на ръка е, че всеки човек от семейството под влияние на личните си пристрастия може да си избере различен „герой”, заради който да влиза в излишни спорове с околните. Второ, реално отделният член на семейството ще бъде принуден да се съобрази с мнозинството вкъщи, доколкото телевизиите, поне най-гледаните, не предлагат различен продукт – те унифицират влиянието си до абсурдност. А това е страшно – липсата на избор е признак на стагнация. Но в жестоката битка за рейтинги и рекламни постъпления няма място за мисъл и опити за разчупване на шаблона. Щом дори националната телевизия, издържана от данъци и съответно по-независима от рекламно-комерсиалния натиск, започва да лансира подобни формати, значи истерията и вярата в месианската за телевизиите роля на риалитата е надделяла.

Каквото и да прави през деня, вечерно време българинът бива впримчен в мрежите им. Те формират мисленето му, отклонявайки го от сериозните неща и снижавайки естествения му имунитет срещу празнословието и словоблудството. Проблемът е сериозен и неотменим, доколкото е видно как западните общества, подложени на подобни системни влияния от десетилетия, са загубили почти възможността си за критично мислене и се съгласяват пряко с водената от олигархични кръгове политика.

Риалитата са само аспект на консуматорското общество, едно на пръв поглед невинно забавление, но изначално целящо впримчване на мисленето в елементарни стереотипи. И, колкото и да ми е тъжно да го кажа, съвременният българин е е неспособен да им устои.

 

http://blajev.blogspot.com/